Ядем все по-малко хляб, честните производители фалират

Стремглаво се увеличава броят на фурните за хляб в сивия сектор, заяви пред “Всеки ден” председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите у нас Георги Попов. Според него те се регистрират като пунктове за производство на храна и декларират, че произвеждат по 50-100 хляба на ден. “В същото време произвеждат в пъти повече. Една фурна, която произвежда под 1500 хляба на ден, няма как да се издържа. По този начин те крият оборота и съответно плащат доста по-малко данъци”, каза Попов. Той допълни, че появата на тези производства в сивия сектор накарал честните производители на закрият фурните си.

На въпрос защо до сега някой не се е самосезирал за проверка Попов каза: “Органите се самосезират само когато се вдигне цената на хляба.” “Данъчните от НАП направиха порвека в един от заводите за хляб в началото на годината. Тогава цената на брашното струваше около 500 лева на тон. Фурната вади счетоводни документи, че брашното, което ползва струва 150 лева за тон. Е това ако не е измама, незнам”, коментира Попов.

Пазарът на хляб в България се свива средно с 3 % годишно за периода 2002-2008 г. През последните четири години делът на продажбите на бял хляб е спаднал от 91 % през 2004 г. на 89 % през миналата година.

Това посочи в презентацията си за пазарните тенденции в бизнеса с хляб Красен Йоркишев, изпълнителен директор на “Хлебозаводи Корн”, пише „Янтра днес”. Той участва в конференция, посветена на предизвикателствата пред хранително-вкусовата промишленост.

По данни на “Евромонитор” през последните 4 години реализираните продажби на хляб у нас са се увеличили от 636,2 млн. лв. (през 2004 г.) до 746,6 млн. лв. през м.г. Същевременно продадените количества хляб намаляват.

Преди 4 години сме консумирали 871 тона срещу 767 тона хляб за 2008 г. Продажбите на пълнозърнест хляб са се увеличили почти два пъти до 3,9 % за м.г. от общите продажби на пазара на пакетиран хляб. 4 на сто е пазарният дял на ръжения хляб.

Потребителите обикновено не купуват хляб в неделя. Домакинствата най-често купуват по едни заводски бял хляб от кварталния супермаркет в разфасовка от 700 гр. Предпочита се пакетираният и нарязаният хляб, показват проучванията на хлебопроизводителите, посочи Йоркишев.

Промените на пазара на хляб през последните години се определят до голяма степен от въведените строги изисквания към опаковането на хляба в индивидуални опаковки. От маркетингова гледна точка това трябва да се разглежда като възможност за предлагане на брандирани продукти и диференциация между конкурентите на пазара, посочи в анализа си Красен Йоркишев.

Според изпълнителния директор на “Хлебозаводи Корн” влиянието на икономическата криза в бранша ще доведе до запазване на обема на продажбите. Ще забави темпа на технологична модернизация в хлебозаводите, външните инвеститори рязко ще се отдръпнат, а потребителите ще станат особено чувствителни при всяка промяна в цената на хляба.

vsekiden.com