Ще има ли победител от надпреварата в съседката ни?
Безпрецедентното в новата турска история съдебно преследване на военни може да се окаже повратна точка за бъдещето на страната. Ислямисткото правителство на премиера Ердоган застана твърдо срещу пазителя на светския характер на държавата, срещу пазителя на завета на създателя на съвременна Турция – Кемал Ататюрк.

На пръв поглед походът на Партията на справедливостта и развитието изглежда обречен. Оказва се обаче, че Реджеп Ердоган, съпартиецът му – президентът Абдуллах Гюл, и техните съмишленици въобще не са толкова обречени.

Светското лоби в Турция, изградено от елита на държавата, е многобройно и изключително влиятелно. Това е безспорно. Но народът все повече се насочва към проповядвания от правителството консервативен ислям. Глас народен, глас Божи.
Да не говорим, че Западът, който иначе разсипва от критики политиката на управляващите, застава зад гърба на Ердоган. Европейският съюз например е категоричен, че в никоя демокрация армията не може да е неприкосновена и да стои над закона. Привилегия, с която турските военни се ползват от преврата срещу султана, извършен през 1922 година от генерал Мустафа Кемал, приел по-късно името Ататюрк – „баща на турците”.

Умело използвайки кòза „ЕС”, управляващите направиха това, което доскоро никой не вярваше, че може да се случи – масови арести на висши военни, повдигане на обвинения в държавна измяна и т.н. Моментът на истината настъпи. В следващите месеци, а може би и години, ще разберем дали всичко е проста вендета или реално желание за промяна на управленския модел без аналог в Европа.

Катализатор за случващото се в Турция стана разследването на тайна военна операция под кодово название „Чук”. Предполагаемият заговор за преврат датирал от 2003 година, или година след идването на власт на проислямската Партия на справедливостта и развитието.

Според разследващите операция "Чук" е имала за цел да тласне Турция към хаос чрез взривяване на джамии и провокиране на военен конфликт с Гърция. По този начин щяло да се създаде впечатление, че правителството не може да гарантира националната сигурност и е необходима намесата на армията. За архитект на този план се сочи о.з. ген. Четин Доган, бивш командир на Първа армия.

Интересен факт е, че генерал Доган играе основна роля в кампанията на военните през 1997 година, довела до оставката на първото турско ислямистко правителство на премиера Неджметтин Ербакан. А Ербакан е политическият ментор на сегашния премиер Ердоган. Разчистване на сметки?

Къде на шега, къде сериозно, някои медии нарекоха министър-председателя „Отмъстителя”. Човекът, който ще поиска сметка за 4 преврата, извършени от военните в рамките на последния половин век. В тази ситуация Ердоган е длъжен да покаже справедлив, тактичен подход. Всяко кривване в посока на реваншизъм със сигурност ще отприщи гнева на военните, които към този момент демонстрират завидно спокойствие.

А фронтален сблъсък на ниво правителство–армия може да означава катастрофа за южните ни съседи. Катастрофа за един от стълбовете на НАТО, мостът между Изтока и Запада. Затова всички чакат със затаен дъх.

Чакат и отговора на въпроса: "Ще стане ли Турция истинска демокрация, като замени властта на военните над държавната политика с консервативно ислямско управление?".

Ще имаме модел за подражение или поредната „забулена” мюсюлманска държава?

Снимка: БГНЕС

dnes.bg