Гергана Полежанова е най-успялата българска манекенка, топмодел със световна репутация. Тя дава изключително рядко интервюта за родните медии, но се съгласи да сподели пред "ШОУ" грозните тайни на бизнеса с красота.

- С какво се занимаваш сега, защото знам, че ти се оттегли от света на модния бизнес?
- Като модел не работя вече от 1 година, но нещата така се завъртяха, че индиректно чрез бизнеса на мъжа ми пак съм повече или по-малко в модата. Иначе основното, на което отделям времето и емоциите си, е дъщеря ми.

- Ти беше един от най-търсените модели в света. Спечели ли първия си милион?
- За добро или зло - не. По принцип в моя живот всичко се нарежда, но по трудния начин. Например, когато беше големият джакпот, пуснах фиш и нямах дори едно познато число, така че, за да спечеля каквато и да е сума, мога да разчитам само на себе си.

- Когато говорим за българския моден бизнес, как варират доходите? Истина ли е например, че хонорарите могат да стигнат и до 5000 евро месечно?
- 5000 евро на месец за България са много пари. Нямам представа как са доходите тук, защото лично аз тук работя изключително рядко и моите хонорари нямат нищо общо с тези на другите момичета.

- Гери, какво означава момичета-имаджини? Това нещо подобно на "леки" жени ли е и защо се свързва с модата?
- Това са момичета, които заработват нелоши пари в нощни клубове и дискотеки в Италия. Но в никакъв случай не са компаньонки!

Има български модели, които работеха допълнително и като такива, но в момента нямам представа как стоят нещата.

- Сигурно си чувала за онзи прословут “списък”, в който попаднаха имената на много представители на родния шоубизнес – певици, манекенки и актриси. Ти знаеш ли дали има наистина модели, които имат тарифи и са заложили на това да продават телата си?
- Честно казано, списъкът ми е напълно непознат, не съм чувала дори за него. Но що се отнася до това, че хора от шоубизнеса имат тарифи, това изобщо не ме учудва. Слуховете не ме вълнуват, още по-малко може да ме обиди хорското мнение за манекенките като цяло. Дистанцирала съм се отдавна от подобна действителност.

- Получавала ли си все пак предложения да участваш в подобни каталози или просто името ти да фигурира еди-къде си?

- Честно да ти кажа, никога не са ми предлагали каквото и да е било от сорта, чак ми идва да се засегна. Единствено, когато започнах да работя като модел в България, още бях студентка, в първата ми агенция, още преди "Визаж", собственикът ме извика на откровен разговор. Каза ми, че имам данни, но ако искам бързо да се издигна, има известни условия. Ако пък искам да оставя нещата на собствения им ход, никой няма да ме закача. Ясно е какво му отговорих и не съм имала абсолютно никакви проблеми.

- Всъщност има ли изобщо такива момичета сред моделите – които имат едничката цел да продават себе си?
- Със сигурност има. Това са момичетата, които нямат данни да постигнат нещо повече като модели и използват средата да се сдобият със спонсор примерно.

- А какво мислиш за тези, които наричат себе си модели, а всъщност не са такива, и дори са може би мутреси?
- Не ми пречат, в България

всеки втори е или модел, или певица, или актриса. Всеки има право да живее в заблуда, щом това му носи удовлетворение.

- Казваш “За някои неща в модата е по-добре да замълчиш” – за кои по-конкретно?
- Може би за момичетата, които се водят, а не са модели в истинския смисъл на думата. Които живеят в заблуда.

- А наистина ли е имало случай, в който колежка ти е откраднала обувките или роклята, за да провали ревюто?
- Не. Единственото, което ми се е случвало, е, че колежка в Париж реши, че обувките са й малки и може да вземе моите. Няма нужда да казвам, че не й се получиха нещата.

- Наоми Кембъл наистина ли е такава, каквато я описват?
- Доста ревюта съм правила с нея, и – да - държи се надменно и комплексарски с персонала. Тя наистина е от онези, които наричат
"гадни кучки".

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

vip-bg.info