Председателката на Софийския градски съд съветвала Цветанов как да подслушва без да се набива на очи. Поведението й е сравнимо с това на пазач, който извършва обири, или с това на морски спасител, който дави летовниците.

Много е трудно да се отстояват човешки права, когато ги нарушават тъкмо онези, които би трябвало да ги пазят, пише Татяна Ваксберг в коментар по повод новия скандал с подслушванията.

Този път скандалът дори не е свързан с някаква нерегламентирана дейност около проследяването на хора, а със съвет на високопоставен магистрат за това как да се подслушва повече, а да се отчита по-малко. Според сайта mediapool председателката на Софийския градски съд е подписала писмо до вътрешния министър, в което пише как да стане това.

Една удивителна българска история

До този момент, когато от министерството са предприемали разследване на дадено лице и са имали нужда да приложат различни оперативни техники като наблюдение, проследяване, подслушване или фотографиране, те са изпращали до съда по една молба за всяка от въпросните дейности.

Сега съдия Янева съветва министъра да обединява тези молби в една обща, когато това е възможно. Според източника на информацията този съвет е мотивиран с твърдението, че така статистиката ще отчита по-малко на брой подслушвания. Отделно от това, в писмото има и друг съвет - че е по-добре да се иска разрешение за подслушване на дадено лице за целия максимален срок, разрешен от закона, вместо за по-кратък период.

Удивителното на тази история е преди всичко нейното авторство. За демокрациите е традиционно схващането, че съдията олицетворява справедливостта. Той отстоява интересите на обществото, като прилага справедливо и честно правните норми, докато разглежда спорен въпрос. Лице, което е могло да се ръководи от мисълта за измама на статистиката, вероятно би могло да упражнява някаква професия, но не и тази на съдията.

Съвсем отделен е въпросът, че висш магистрат практически насърчава разрастването на подслушването, и че го прави въпреки съзнанието, че обществото е чувствително на тази тема. Такова поведение е сравнимо с това на пазач, който извършва обири или с това на спасител на плажа, който дави летовниците.

Тишина, тишина… Само тя ми остава след теб

Единственият положителен опит, произтичащ от новия скандал, е в това, че той обяснява един тревожен симптом - факта, че българското общество вече почти спря да говори за защитаване на основните си права. Тази тишина по темата досега предполагаше или липса на проблем с правата на хората, или липса на интерес към факта, че може да има проблем.

Може би си струва да се добави ако не ново обяснение, то поне ново обстоятелство към старите обяснения - обществото просто няма адресат, в случай, че реши да потърси защита. Зелено настроените граждани например протестираха срещу шистовия газ, защото усещаха, че има кой да ги чуе или че има кого да убедят в правотата си. А с кого биха могли да говорят хора, които сметнат, че повсеместното изграждане на системи за видеонаблюдение например нарушава тяхното право на личен живот? Очевидно не с хора, които гледат на обществения интерес като на нещо, което трябва ловко да се заобиколи.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев

"Дойче веле"