Удивително е каква хармония и синхрон цари у нас между органите на реда и заподозрените. За разлика от липсата на синхрон между самите институции. Бизнесменът Ковачки дава интервю в централните медии, в което призовава вежливо прокуратурата да посети неговите фирми, да провери счетоводството и да оповести, че е чист. Два дни по-късно поканата е уважена. Твърди се, че акцията била подготвяна отдавна, преди две години. Сигурно е така. Както е сигурно, че който е трябвало, вече е знаел за нея. Явно накрая всички са се изнервили, включително заподозреният. Защото времето тече, идват избори, новите партии и коалиции са готови. Логиката е такава: ако ще се проверяваме, да се проверяваме сега, за да остане време да се изчистим до следващата година. Нещо ще се открие, няма как, трябва да сме по-агресивни, както се каза. Но то ще трае от ден до пладне.

Има вече изграден ритуал на тези "изненадващи" проверки и кратки задържания. Повтарящото се действие е в предварителното узнаване и произтичащите от това комични сценки - според фантазията и чувството за хумор на заподозрените. Да си припомним сцените със задържането на братя Галеви. Светкавичната акция на полицията завари едни гостоприемно отключени къщи със запалено осветление и липсващи домакини. После двамата веселяка решиха да върнат визитата и се явиха ден-два по-късно в следствието. Засвидетелстваха вярата си в българското правораздаване, поблагодариха за срещата и си тръгнаха. В такива ситуации полицията и съдът приличат повече на фирма за химическо чистене, от която заподозрените излизат с чисти ризи и досиета, без подозрителните петна, с които са влезли.

Сега обвиненият в тежки данъчни измами Христо Ковачки също заяви своето доверие в правосъдната система. И дори добави, не без ирония, колко позитивно ще изглежда в очите на Брюксел такава голяма гаранция от 300 000 лева. Това е политически отговорно изявление. Пълно театрализиране на ситуацията. Малка пиеска за брюкселска публика. Отбележете, че ирониите и сарказмът в тези изпълнения винаги са за сметка на по-слабия, т.е. държавата.

Някои анализатори лансират различни политически версии за акцията срещу Ковачки. Дали зад това се крие удар към президента Първанов, с когото бизнесменът е близък? Или е по-скоро удар срещу ДПС и Доган, с когото бизнесменът също е близък? Или срещу новата партия и коалиция, зад които стои Ковачки? Струва ми се, че подобни питания повече се интересуват от политическото интригантство, от механизма на прецакването, от видимите и невидимите български сценарии. А не е ли по-важно да видим първо защо изобщо са възможни тези сценарии? Не е ли по-притеснително тъкмо това, че някои висши български политици винаги са част от картинката. Винаги са на снимките с тези, които западните наблюдатели наричат "криминално сдружение" и в крайна сметка се оказват спонсорирани от тях. В този смисъл не ме интересува поради каква интрига някой проверява Ковачки, Галеви или фирмите на Николов/Стойков. Странното е, че трябва да има интрига, за да започнат такива проверки. По-интересно ми е защо нищо не произтича след това както за спонсорите, така и за спонсорираните. Иначе и аз вярвам в българското правосъдие, но ако продължавам да плащам повече данъци годишно, отколкото някой от горните бизнесмени, усърдието ми ще се сломи.

Георги Господинов

Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ", "Писма до Гаустин" и антологичната "Балади и разпади" (2007). Неговият "Естествен роман" има шест издания у нас и е публикуван на десет езика, между които английски, немски, френски, италиански, датски, чешки и др. Рецензиран е в издания като "Нюйоркър", "Гардиън", "Вилидж войс"... Автор е на книгата с разкази "И други истории", преведена на няколко езика. Редактор на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" и съавтор на "Инвентарна книга на социализма".

Снимка: Галерия Словар
dnevnik.bg